Жестоки думи

Едно предаване изгледах преди малко,

което из основи ме разтърси -

Карбовски е заснел едно момиче,

изгубено, живота си пак търси.

От думите жестоки на познати,

че много е дебела, некрасива,

в душата на това дете ранено

остава с болката си рана жива.

И то започва зверски да гладува,

мечтае да отслабне - и линее...

Разплаках се, когато я погледнах!

Сега мечтае да надебелее...

"Къде са тези, дето ти се смяха?" -

попита я Карбовски, а тя рече:

"Живеят си живота и навярно

сега за мен не си и спомнят вече".

Не знам какво животно е човекът,

така жестоко с думи да ранява.

Жестоки сме към близките си хора,

със присмеха си зъл ги нараняваме.

Момиче мило, знам, че е наивно,

но думите и могат да лекуват.

Не слушай тези, злобните всезнайковци,

добрите думи важно е да чуваш.

Прекрасна си! И вяра ти изпращам,

със тази болест нека се пребориш.

Когато влезеш пак в света на живите,

очите си за слънце да отвориш!