Едно предаване изгледах преди малко,
което из основи ме разтърси -
Карбовски е заснел едно момиче,
изгубено, живота си пак търси.
От думите жестоки на познати,
че много е дебела, некрасива,
в душата на това дете ранено
остава с болката си рана жива.
И то започва зверски да гладува,
мечтае да отслабне - и линее...
Разплаках се, когато я погледнах!
Сега мечтае да надебелее...
"Къде са тези, дето ти се смяха?" -
попита я Карбовски, а тя рече:
"Живеят си живота и навярно
сега за мен не си и спомнят вече".
Не знам какво животно е човекът,
така жестоко с думи да ранява.
Жестоки сме към близките си хора,
със присмеха си зъл ги нараняваме.
Момиче мило, знам, че е наивно,
но думите и могат да лекуват.
Не слушай тези, злобните всезнайковци,
добрите думи важно е да чуваш.
Прекрасна си! И вяра ти изпращам,
със тази болест нека се пребориш.
Когато влезеш пак в света на живите,
очите си за слънце да отвориш!
© Мария Борисова Всички права запазени