23 may 2021, 1:56  

Жестоки думи

  Poesía
632 0 2

Този свят е толкова жесток-

думите свистят както куршуми,

любовите превръщат се във драми

и за молитвите ни глух е Бог.

 

Животът ме научи мъката си да отричам,

да говоря малко, погледа ми да е винаги студен,

да лъжа себе си и хората край мен,

не ме научи само да показвам, че обичам...

 

И щом размахах своите крила,

не ме подминаха ни обвинения, нито лъжи,

но някак си това не ми тежи...

Обезверена много пъти съм била,

 

ала не вярвам, че човека е роден

единствено, за да понася земните тегоби.

Не вярвам в никакви прокоби,

не се боя от тъмнината в мен.

 

И вече зная-всяка гневна дума е за помощ зов,

затова и хората злословещи не мразя.

Не съм ли като тях-с жестоки думи се опитвам да опазя

скътаните в мен надежди, радост и любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Миднайт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...