23 мая 2021 г., 01:56  

Жестоки думи

628 0 2

Този свят е толкова жесток-

думите свистят както куршуми,

любовите превръщат се във драми

и за молитвите ни глух е Бог.

 

Животът ме научи мъката си да отричам,

да говоря малко, погледа ми да е винаги студен,

да лъжа себе си и хората край мен,

не ме научи само да показвам, че обичам...

 

И щом размахах своите крила,

не ме подминаха ни обвинения, нито лъжи,

но някак си това не ми тежи...

Обезверена много пъти съм била,

 

ала не вярвам, че човека е роден

единствено, за да понася земните тегоби.

Не вярвам в никакви прокоби,

не се боя от тъмнината в мен.

 

И вече зная-всяка гневна дума е за помощ зов,

затова и хората злословещи не мразя.

Не съм ли като тях-с жестоки думи се опитвам да опазя

скътаните в мен надежди, радост и любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Миднайт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...