23 мая 2021 г., 01:56  

Жестоки думи

633 0 2

Този свят е толкова жесток-

думите свистят както куршуми,

любовите превръщат се във драми

и за молитвите ни глух е Бог.

 

Животът ме научи мъката си да отричам,

да говоря малко, погледа ми да е винаги студен,

да лъжа себе си и хората край мен,

не ме научи само да показвам, че обичам...

 

И щом размахах своите крила,

не ме подминаха ни обвинения, нито лъжи,

но някак си това не ми тежи...

Обезверена много пъти съм била,

 

ала не вярвам, че човека е роден

единствено, за да понася земните тегоби.

Не вярвам в никакви прокоби,

не се боя от тъмнината в мен.

 

И вече зная-всяка гневна дума е за помощ зов,

затова и хората злословещи не мразя.

Не съм ли като тях-с жестоки думи се опитвам да опазя

скътаните в мен надежди, радост и любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Миднайт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...