Съмнение
Вулкани във сърцето ми изригват,
разкъсват го, но то пулсира пак.
И само зарад теб съм още жива
и дишам, дишам – сякаш на инат.
Но ти не виждаш. Ти си сляп за мене.
От цвят на цвят като пчела летиш.
А уж ти бях мечта и вдъхновение,
безсмъртният ти ненаписан стих.
Навярно бях... Но времето променя
и образи, и чувства, и души.
На пластове натрупано съмнение
като река подземна ме руши.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
