25 февр. 2009 г., 21:41  

Съмнение 

  Поэзия » Любовная
773 1 27
Вулкани във сърцето ми изригват,
разкъсват го, но то пулсира пак.
И само зарад теб съм още жива
и дишам, дишам – сякаш на инат.
Но ти не виждаш. Ти си сляп за мене.
От цвят на цвят като пчела летиш.
А уж ти бях мечта и вдъхновение,
безсмъртният ти ненаписан стих.
Навярно бях... Но времето променя
и образи, и чувства, и души.
На пластове натрупано съмнение
като река подземна ме руши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??