Леона (Елена Леонова)
45 47
28 feb 2007, 15:04

Жестокият ми пясъчен часовник 

  Poesía
607 0 5

 Жестокият ми пясъчен часовник

Безплътен пясъчен часовник...
затварям си очите и го виждам -
как рони пясъчни кристали.
Затварям пак очи,
притискам ги за малко с длани
и ето го отново, че изплува...
О, не, не мисля че сънувам.

Държи ме в плен на времето,
                което ще отмери
до края на страха и самотата;
сърцето ми да кара да трепери -
                            това желае,
да ме направи свой затворник,
да ме принуди да почакам -
жестокият ми пясъчен часовник.

Почти невидим, блед, но осезаем.

Безжизнен пясъчен часовник...
Отворих си очите, но го виждам -
навсякъде. Във всичко. И отново.
И няма начин вече да го счупя,
да го захвърля на тавана; -
    вината си чрез него ще изкупя,
която съм събрала досега.

Ще я измеря с дребни песъчинки,
тъй както меря болката със сълзи -
натрупаната кисела вина;
ще я претегля, грабвам я и хуквам!
Но първо всичко, всичко ще платя.

Дали тогава още ще го виждам?
Дали ще бъда същия затворник
на този, който толкоз ненавиждам -
жестокият ми пясъчен часовник...


© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??