Жестокият ми пясъчен часовник
Жестокият ми пясъчен часовник
Безплътен пясъчен часовник...
затварям си очите и го виждам -
как рони пясъчни кристали.
Затварям пак очи,
притискам ги за малко с длани
и ето го отново, че изплува...
О, не, не мисля че сънувам.
Държи ме в плен на времето,
което ще отмери
до края на страха и самотата;
сърцето ми да кара да трепери -
това желае,
да ме направи свой затворник,
да ме принуди да почакам -
жестокият ми пясъчен часовник.
Почти невидим, блед, но осезаем.
Безжизнен пясъчен часовник...
Отворих си очите, но го виждам -
навсякъде. Във всичко. И отново.
И няма начин вече да го счупя,
да го захвърля на тавана; -
вината си чрез него ще изкупя,
която съм събрала досега.
Ще я измеря с дребни песъчинки,
тъй както меря болката със сълзи -
натрупаната кисела вина;
ще я претегля, грабвам я и хуквам!
Но първо всичко, всичко ще платя.
Дали тогава още ще го виждам?
Дали ще бъда същия затворник
на този, който толкоз ненавиждам -
жестокият ми пясъчен часовник...
© Елена Леонова All rights reserved.
Когато се видим лично, ще ти го кажа отново въпреки,че съм ти го казвала доста пъти - пишеш много хубаво!!!
