Каква Умираща луна
облещила е кръг над мене!
Жътварка... И като жена,
отиваща на бей в харема.
Над нея синята Земя
притихнала е, онемяла.
Добре, че съм си у дома
под плюшеното одеяло!
Защото есенният студ
на призраците не прощава.
Такава нощ, дори на луд,
на никого не пожелавам.
В такава нощ и таласъм
от месеца е омагьосан.
Но само просяци навън
вървят към адовата пропаст.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
