Каква Умираща луна
облещила е кръг над мене!
Жътварка... И като жена,
отиваща на бей в харема.
Над нея синята Земя
притихнала е, онемяла.
Добре, че съм си у дома
под плюшеното одеяло!
Защото есенният студ
на призраците не прощава.
Такава нощ, дори на луд,
на никого не пожелавам.
В такава нощ и таласъм
от месеца е омагьосан.
Но само просяци навън
вървят към адовата пропаст.
© Елия Всички права запазени