kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
27 abr 2007, 21:40  

Жиголо 

  Poesía
640 0 5

 

Жените, са суетни същества.

Не зная, как започнах отначало -

бездомник бях красив,

но, без пара

се скитах,

като куче огладняло.

 

Не помня,

но в живота, май ми тръгна,

веднъж, край някакъв бордей -

пияна "лейди" сянката ми зърна

и викна ми:

- Почакай! Хей!

 

Поспрях се и запитах се: "Какво ли

от мен ще иска в този късен час?"

А дамата с пресипнал глас помоли:

- Не искате ли, да се приберем у вас?

 

- У нас ли?

Дяволски учуден,

забравих даже да говоря -

а тя, ми се усмихна с поглед блуден

и каза ми:

- Тогава в къщи, моля!

 

Почудих се за миг, какво да правя...

Но, нямаше къде да ида -

отидохме у тях,

там сякаш Рая,

бе паднал, от библейска книга.

 

Бе "бяла схлупена къщурка"

със стаи, гдето нямат чет,

а вместо "майчина милувка"-

портал с паркиран шевролет.

 

Ни в клин и ни в ръкав,

се позахласнах -

на прага, ни посрещна иконом...

За тридесет години, не пораснах -

под погледа му, се почувствах гном.

 

- Госпожо!

Вие знам, сте ексцентрична -

започна той със фин поклон...

Но, дамата с усмивка неприлична,

прекъсна го със сладък стон:

 

- Лизбен!

Това сладурче мило,

е моето другарче за нощта...

- Асен, госпожо съм -

отвърна той унило -

веднага ще го настаня!

 

- О, моля Ви -

подхвана тя игриво -

идете да почивате сега!

Задачата, е пряко ва'ще сили,

сама ще си го - насадя!

 

Асен-Лизбен критично я погледна,

но тръгна си, отново с фин поклон,

а госпожата ме въведе в дневна

в която можеше да се разхожда, слон.

 

- Приятно ми е,

викай ми Сексина!

Но, туй да си остане между нас -

рожденното ми име, е Силвина,

а как да Ви наричам всъщност, Вас?

 

Играта и подех интуитивно,

и седнах на един голям диван,

но, името ми прозвуча наивно,

понеже кръстен съм, Иван.

 

- О, Боже - каза тя невинно,

присядайки с естествен жест до мен -

Вий, драги, се държите доста чинно

и струва ми се, нещо сте смутен!

 

Какво да кажа, аз съвсем не знаех -

оставих си нещата да вървят...

Разказа ми, вдовица, че била е -

починал бил, съпруга и богат.

 

Разказа ми, че вечер я обземал,

съвсем необясним копнеж,

че всеки ден изминал и отнемал,

по нещо ценно -

че завършила колеж.

 

И още много, много ми разказва -

за спалнята, за пустото легло,

което с парещата пазва,

на нощницата топли,

без бельо.

 

Така и не усетихме, кога ли

и как се озовахме, точно там -

леглото и с коприна ни погали,

а ние го дарихме с огнен плам.

 

И тъй,

нощта гореща се търкулна -

Силвина беше нежна до зори,

когато тръгнах си

с усмивка най-културна,

за "работата тежка", ми плати.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет Иванка! Ако си се почувствала мерзко, от произведението, значи то е постигнало целта си. Авторът, сиреч аз, прави скромни опити да пописва литература, което ще рече, че не е задължително да е преживял ситуацията в която развива образа на персонажа си. Предполагам, че и Джордж Лукас не е преживял лично "Междузвездни войни" и едва ли се е асоциирал с Дарт Вейдър или Люк Скайуокър.
    А иначе - благодаря за посещението на това мое прашясало от времето стихотворение и честит 8 март!

  • Интересна историйка!
    Така се спестява от закуски и се забогатява
    Поздрави за веселото стихотворение!
  • Ех, очевидно не е била тежка тази работа и много мъже биха ти завидели, но...няма да си признаят, нали?
    Поздрави!
  • Ааа...благодаря, благодаря! Да ти се връща и на тебе в огромни количества!
  • Много интересна история,която прочетох на екс.
    И богатите плачат,а бедните .....?
    Поздрави и много любов!
Propuestas
: ??:??