12 jun 2006, 17:51

Житейска клоунада

  Poesía
878 0 18

 

 



Не се насищам на лъжите,

които ме връхлитат, грабят -

използват за целта мечтите,

и правят опити да хапят.

 

 

И затуй, че съм грамотен,

имам постоянна нужда

да помагам на човек сиротен

и поемам грижа чужда.

 

 

И тогава ситуацията гранична

ме превръща в наивник,

а заради позицията критична

ме приемат за противник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, Коле....Не ставай егоист!
  • Към Екатерина!
    Продължавам да храня надеждата, че с теб можем да правим образцови коментарни изпълнения...
    Поздрав!
  • Смятам,че и Колето и Анета са доста наясно с отговорите.
    За помията:
    Творбите ти не могат да се принизят до нивото на помията,разбъркана или не.Явно ти държиш прекалено много на коментарите,което е добре в някаква степен,обаче.Защото недоброжелатели на "творби от друг клас"винаги е имало и,смятам,ще има и за напред.
    Моето"противопоставям"е различно,като че ли,от твоето.
    Ти приемаш ли ги за противници?
    А "коментарите"им трябва да те радват.ТЕ ТЕ ЧЕТАТ ПОСТОЯННО!!!

    Поздрав от мен!
  • Към Екатерина!

    От репликите на Никола Георгиев и Анета Чилева следват важните въпроси: Що е литературна творба? Какво е това коментар? Как се прави оценка на текст? Как може да се изрази несъгласие с автора, ако има такова?
    Поздрав!
  • Здравей, Анелия!

    Тука става май смешно? Аз съм осъдил манипулациите чрез творбата, а виждам, че някои осъждат мен, без да забелязват, че стоим на една и също позиция, освен ако не защитават лъжата, което изключвам като възможност.
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...