16 nov 2018, 22:18

Житейски размисли

1.2K 2 12

Знаеш ли, че с болката сме неразделни?

Аз все вървя напред, тя все след мен. 

Настига ме и като сянка ми е вярна.

Животът ми без нея би бил сгрешен.

 

Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко.

Каквото се изпречи е добре дошло.

Научих се да го живея със усмивка 

живота си, без питания, без "Защо".

 

Не търся отговори. Времето си знае

какво, кога, кого да ми даде.

Винаги късметът идва най-накрая, 

но изборът е в моите ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...