Житейски размисли
Знаеш ли, че с болката сме неразделни?
Аз все вървя напред, тя все след мен.
Настига ме и като сянка ми е вярна.
Животът ми без нея би бил сгрешен.
Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко.
Каквото се изпречи е добре дошло.
Научих се да го живея със усмивка
живота си, без питания, без "Защо".
Не търся отговори. Времето си знае
какво, кога, кого да ми даде.
Винаги късметът идва най-накрая,
но изборът е в моите ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
