16.11.2018 г., 22:18 ч.
Житейски размисли
Знаеш ли, че с болката сме неразделни?
Аз все вървя напред, тя все след мен.
Настига ме и като сянка ми е вярна.
Животът ми без нея би бил сгрешен.
Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко.
Каквото се изпречи е добре дошло.
Научих се да го живея със усмивка
живота си, без питания, без "Защо".
Не търся отговори. Времето си знае
какво, кога, кого да ми даде.
Винаги късметът идва най-накрая,
но изборът е в моите ръце!
© Виктория Тасева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти за съветите, Иржи! Опитът си казва своето! Поздрави!
-
Много е важна надеждата и аз я виждам във "винаги късметът идва най-накрая",а тя крепи,човека,Вики!Но...не бива да сме безучастни,защото "времето си знае какво,кога,кого да ми даде"....Трябва да му помогнем!!Особено когато си толкова млад....
-
Благодаря ти, Данаил!
-
Интересно - философско! Поздравления, Виктория!
-
Поздрави, Веси!
-
Права си, Вики. Ако нямаш очаквания, трудно ще се разочароваш. А времето е способно на много неща. Важното е ние да направим избора и късметът да е с нас. Поздрави!
-
Така е. Както Жан - Пол Сартр е казал: Човек е това, което сам прави от себе си!
Поздрави, Гавраил! -
Виктория,времето си знае само да ни прави по-стари,а другото си е наше дело.
-
Поправих го, извинявай!
-
Друго ми е името, но това не е от значение.
-
Точно така действам, Стойчо! Поздрави!
-
Да,кови сама съдбата си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
