Цяла вечност няма да ме има

а тука съм седнал на скамейка подсъдима

страхове правила задръжки и вина

държат ни добре и ни водят за носа

Един друг се гледаме един друг се съдим

свободните ги връзваме, послушните пъдим

търпим докато можем правилата да наложим

и в познатия ни ред всичко да сложим

Така се чувстваме силни, велики

традицията наша е закон многолики

по път предначертан стъпваме тихи

обличайки бавно мечтите си в дрипи

А гледа ли ни някой и вижда ли ни Той

от да бъдеш различен всеки бие отбой

неистово търсещ в живота покой

за наведената глава няма да има бой

Пазя се за утре, но утре може да няма

утре не настъпва за не един и двама

вземе ли да дойде ще бъда аз запазен

макар и за мнозина много по-омразен

Пази Боже сляпо да прогледа,

куцо и сакато почва в теб да гледа

а всяка твоя крачка води настрани

и надалеч от човешките беди

За едни немил за други недраг

приятелите първи станали са враг

но докато ходиш не дрънчат вериги

а вътре те топлят спомените живи

Пък бездната ни чака и добри и зли

кой каквото надробил през кратките си дни

вековете те пробождат като с кинжал

кой каквото пил-пил, кой каквото ял-ял.