Цяла вечност няма да ме има
а тука съм седнал на скамейка подсъдима
страхове правила задръжки и вина
държат ни добре и ни водят за носа
Един друг се гледаме един друг се съдим
свободните ги връзваме, послушните пъдим
търпим докато можем правилата да наложим
и в познатия ни ред всичко да сложим
Така се чувстваме силни, велики
традицията наша е закон многолики
по път предначертан стъпваме тихи
обличайки бавно мечтите си в дрипи ...