10.05.2018 г., 19:45

Житейски терзания

929 0 0

  

Цяла вечност няма да ме има

а тука съм седнал на скамейка подсъдима

страхове правила задръжки и вина

държат ни добре и ни водят за носа

 

Един друг се гледаме един друг се съдим

свободните ги връзваме, послушните пъдим

търпим докато можем правилата да наложим

и в познатия ни ред всичко да сложим

 

Така се чувстваме силни, велики

традицията наша е закон многолики

по път предначертан стъпваме тихи

обличайки бавно мечтите си в дрипи

 

А гледа ли ни някой и вижда ли ни Той

от да бъдеш различен всеки бие отбой

неистово търсещ в живота покой

за наведената глава няма да има бой

 

Пазя се за утре, но утре може да няма

утре не настъпва за не един и двама

вземе ли да дойде ще бъда аз запазен

макар и за мнозина много по-омразен

 

Пази Боже сляпо да прогледа,

куцо и сакато почва в теб да гледа

а всяка твоя крачка води настрани

и надалеч от човешките беди

 

За едни немил за други недраг

приятелите първи станали са враг

но докато ходиш не дрънчат вериги

а вътре те топлят спомените живи

 

Пък бездната ни чака и добри и зли

кой каквото надробил през кратките си дни

вековете те пробождат като с кинжал

кой каквото пил-пил, кой каквото ял-ял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Бачев Всички права запазени

Спонтанни редове

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...