След нас е всичко, като спомен

И си отива, като сън.

Сълзят очи, като на помен...

Едно и също е навън.

Мълчи природата – утеха,

И ни залива с тишина.

Какво приятелите взеха,

за да запълнят празнина?

И може би за всяка крачка

един въпрос ще ни стои.

БилА ли е за нас играчка

съдбата шапка да крои?

Остава всичко на земята

И всеки сторен вече грях.—

И чисти ще сме в необятна

през сЪлзи бистри и през смях.

Денят - белязан за последен,

ще ни изпее песента.

Ще ни даде УРОК нагледен

пред погледа и на смъртта.