Житейският урок
456
0
1
След нас е всичко, като спомен
И си отива, като сън.
Сълзят очи, като на помен...
Едно и също е навън.
Мълчи природата – утеха,
И ни залива с тишина.
Какво приятелите взеха,
за да запълнят празнина?
И може би за всяка крачка
един въпрос ще ни стои.
БилА ли е за нас играчка
съдбата шапка да крои?
Остава всичко на земята
И всеки сторен вече грях.—
И чисти ще сме в необятна
през сЪлзи бистри и през смях.
Денят - белязан за последен,
ще ни изпее песента.
Ще ни даде УРОК нагледен
пред погледа и на смъртта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
