19 oct 2022, 13:03

Житейско

479 0 3

Вълната бавничко се мъкне

и слънцето си е на "фула",

ала към плажа с бяс ще хвръкне

и кръвожадната акула.

 

Летят по пистата скиори,

не двама са, почти дузина.

Снегът със щеки всеки пори,

ала след тях хвърчи лавина.

 

Във парка дядовци и баби

с внуци правят оригами,

ала след миг ще ги награби

най-мощното в света цунами.

 

Подскача заек тук и там,

криволичЕйки сред пшеницата,

ала след него с буен плам,

за жалост, следва го лисицата.

 

В гората славеят припява

и ръси веселите трели,

ала сред тази пищна врява

в него ястребът се цели.

 

Животът си тече етапно,

течението те понася-

ала нечакано, внезапно

на майната си те отнася!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! За мен това значи много.
  • здравей! просто ,понеже преди работа публикувам почти винаги, през деня нямам достатъчно време за коментари, а вечер компютъра в къщи е окупиран от сина ми и затова не отговарям, за което ще ме извиниш!
  • Тук съм, бай Гецане. Но понеже се чудя дали не ви досаждам с нахалните си коментари. Ще спра. Много ще се радвам да ми напишете една точица, тиренце или нещо на морзовата азбука, но и да не го направите, нищо. Ще ви чета, за това да не се съмнявате.
    От сърце всичко най-добро желая.
    Прощавайте ако има нещо.
    А вие само пишете

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...