19.10.2022 г., 13:03

Житейско

474 0 3

Вълната бавничко се мъкне

и слънцето си е на "фула",

ала към плажа с бяс ще хвръкне

и кръвожадната акула.

 

Летят по пистата скиори,

не двама са, почти дузина.

Снегът със щеки всеки пори,

ала след тях хвърчи лавина.

 

Във парка дядовци и баби

с внуци правят оригами,

ала след миг ще ги награби

най-мощното в света цунами.

 

Подскача заек тук и там,

криволичЕйки сред пшеницата,

ала след него с буен плам,

за жалост, следва го лисицата.

 

В гората славеят припява

и ръси веселите трели,

ала сред тази пищна врява

в него ястребът се цели.

 

Животът си тече етапно,

течението те понася-

ала нечакано, внезапно

на майната си те отнася!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! За мен това значи много.
  • здравей! просто ,понеже преди работа публикувам почти винаги, през деня нямам достатъчно време за коментари, а вечер компютъра в къщи е окупиран от сина ми и затова не отговарям, за което ще ме извиниш!
  • Тук съм, бай Гецане. Но понеже се чудя дали не ви досаждам с нахалните си коментари. Ще спра. Много ще се радвам да ми напишете една точица, тиренце или нещо на морзовата азбука, но и да не го направите, нищо. Ще ви чета, за това да не се съмнявате.
    От сърце всичко най-добро желая.
    Прощавайте ако има нещо.
    А вие само пишете

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...