29 jul 2009, 23:14

Житейско

  Poesía
1.6K 1 19

                    (посветено)


Не тъгувай по измамно бъдеще,

по щастие, измислено от хората.

Понякога го търсим и се връщаме,

залитайки от пътя и умората.

 

А всъщност без посока сме вървели

във гонене на някаква безсмислица

и най-накрая, безразлично спрели,

разбираме, че сме напразно скитници.

 

И питаме се за какво е всичкото -

надбягването с времето и другите,

реденето на изхабени срички,

двусмисленият прочит на заслугите

 

и болката, че някак сме допуснали

в живота да преминем без участие...

А ти недей, недей да го пропускаш!

В това се крие истинското щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...