Jul 29, 2009, 11:14 PM

Житейско

  Poetry
1.6K 1 19

                    (посветено)


Не тъгувай по измамно бъдеще,

по щастие, измислено от хората.

Понякога го търсим и се връщаме,

залитайки от пътя и умората.

 

А всъщност без посока сме вървели

във гонене на някаква безсмислица

и най-накрая, безразлично спрели,

разбираме, че сме напразно скитници.

 

И питаме се за какво е всичкото -

надбягването с времето и другите,

реденето на изхабени срички,

двусмисленият прочит на заслугите

 

и болката, че някак сме допуснали

в живота да преминем без участие...

А ти недей, недей да го пропускаш!

В това се крие истинското щастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...