4 abr 2013, 22:10

Житие

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

                                                                         "А всеки е само това, което

                                                                            без него става невъзможно."

 

                                       Ден първи

 

                                       Аз помня

                                       въздишките на листата

             

                                       Аз помня

                                       есента на нашето вчера

 

                             

                                       Ден втори

 

                                        
                                       Синьо
                                       Синьо
                                       Синьо 

                                           Тишината 
                                       влиза с трясък 
                                       и се свива на топка 
                                        като престарял пес 
        
                                       В многоточие 
                                       колебае се залезът 

                                       Горд разстрел 
                                         на недописан ред 
  
                                       Синьо - 
                                       така и ще бъде 


                                         Ден трети 


                                         Любов 
                                         така я разпокъсахме 
                                                       в мечти 

                                         Черен ангел 
                                         заспива в съня си 
          
                                         Колебаят се очите в сълзи 

                                         Шептиш недокосната 


                                          
                                         Ден след ден трети 


                                         Всеки избор ни претворява 
           
                                         Всеки дъх ни въздига 

                                         Всяка нощ е утроба на грях 

                                         Всеки ден е вестител 


              
                                         Ден пети 


                                         Отричам те в мен 
                                         мое цяло 

                                         Аз и ти - 
                                         пустинен океан 
 
                                         Ти и той - 
                                         тъгата на вечна тъга 


                                        
                                          Ден шести 


                                          От обич родени 

                                          Блажени на вид 

                                          безсмъртно скитаме 
                                                 тленни окови 

                                          Ще си простим - аз зная 


 
                                         Седми ден 


                                         Всеки край 
                                               е ново начало 

                                        Първа обич 
                                               е сетният ми дъх 

                                        Ден се задава - 
                                            ден първи 
                                                    любима 

                                                                     14.8.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...