4.04.2013 г., 22:10

Житие

1.2K 0 5

                                                                         "А всеки е само това, което

                                                                            без него става невъзможно."

 

                                       Ден първи

 

                                       Аз помня

                                       въздишките на листата

             

                                       Аз помня

                                       есента на нашето вчера

 

                             

                                       Ден втори

 

                                        
                                       Синьо
                                       Синьо
                                       Синьо 

                                           Тишината 
                                       влиза с трясък 
                                       и се свива на топка 
                                        като престарял пес 
        
                                       В многоточие 
                                       колебае се залезът 

                                       Горд разстрел 
                                         на недописан ред 
  
                                       Синьо - 
                                       така и ще бъде 


                                         Ден трети 


                                         Любов 
                                         така я разпокъсахме 
                                                       в мечти 

                                         Черен ангел 
                                         заспива в съня си 
          
                                         Колебаят се очите в сълзи 

                                         Шептиш недокосната 


                                          
                                         Ден след ден трети 


                                         Всеки избор ни претворява 
           
                                         Всеки дъх ни въздига 

                                         Всяка нощ е утроба на грях 

                                         Всеки ден е вестител 


              
                                         Ден пети 


                                         Отричам те в мен 
                                         мое цяло 

                                         Аз и ти - 
                                         пустинен океан 
 
                                         Ти и той - 
                                         тъгата на вечна тъга 


                                        
                                          Ден шести 


                                          От обич родени 

                                          Блажени на вид 

                                          безсмъртно скитаме 
                                                 тленни окови 

                                          Ще си простим - аз зная 


 
                                         Седми ден 


                                         Всеки край 
                                               е ново начало 

                                        Първа обич 
                                               е сетният ми дъх 

                                        Ден се задава - 
                                            ден първи 
                                                    любима 

                                                                     14.8.2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...