17 ene 2010, 15:39

Житие-битие

  Poesía » Otra
718 0 3

Познавам я.
Едно време крадеше
стотинките
от иконите
и цветята,
оставени
по гробовете.
Не й падна гръм
на главата тогава.
Атеистка корава
се оказа.

И до днес си е жива.

А мъжа си погреба
и сина й - и той си отиде.
Беше младо момче,
но пък пиеше!
Съобщиха за случая му
по телевизията -
на един паркинг
"в безпомощно състояние".

Някой явно го бе

доста бил.
Задлъжнял бе, а и времената
се мътеха.
10-и ноември току що 
откъснал бе пъпа
на новото време...

 

И често я виждам,
проклетата бабичка.
Наскоро бе сбрала багажа
на дъщеря си
сред стаята.
Със усърдие струпа
найлонови пликове,
чанти,
куфари.
А тя, дъщерята, със удивление гледа,

но нищо не каза.

И тръгна.  

 

Освободи си живота,

проклетата му старуха!
Разчисти го от присъствие.
И заживя сам-самичка.
До втръсване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като разказ-казва всичко, като стих-шамари удря. Много хубаво!
  • "Живот ли бе - да го опишеш,
    живот ли бе - да го разровиш.
    Разровиш ли го - ще мирише
    и ще горчи като отрова."

    Но той е такъв, какъвто го описваш и не трябва да си затваряме очите!
    Поздрави!*
  • о! тежък, много тежък... но... истинен. благодаря, Павлине!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...