17.01.2010 г., 15:39

Житие-битие

713 0 3

Познавам я.
Едно време крадеше
стотинките
от иконите
и цветята,
оставени
по гробовете.
Не й падна гръм
на главата тогава.
Атеистка корава
се оказа.

И до днес си е жива.

А мъжа си погреба
и сина й - и той си отиде.
Беше младо момче,
но пък пиеше!
Съобщиха за случая му
по телевизията -
на един паркинг
"в безпомощно състояние".

Някой явно го бе

доста бил.
Задлъжнял бе, а и времената
се мътеха.
10-и ноември току що 
откъснал бе пъпа
на новото време...

 

И често я виждам,
проклетата бабичка.
Наскоро бе сбрала багажа
на дъщеря си
сред стаята.
Със усърдие струпа
найлонови пликове,
чанти,
куфари.
А тя, дъщерята, със удивление гледа,

но нищо не каза.

И тръгна.  

 

Освободи си живота,

проклетата му старуха!
Разчисти го от присъствие.
И заживя сам-самичка.
До втръсване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като разказ-казва всичко, като стих-шамари удря. Много хубаво!
  • "Живот ли бе - да го опишеш,
    живот ли бе - да го разровиш.
    Разровиш ли го - ще мирише
    и ще горчи като отрова."

    Но той е такъв, какъвто го описваш и не трябва да си затваряме очите!
    Поздрави!*
  • о! тежък, много тежък... но... истинен. благодаря, Павлине!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...