20 may 2007, 22:42

Жива съм!

  Poesía
742 0 2

Жива съм, не разбираш ли сега
и повече болка няма да търпя!
Достатъчно ужас до сега изживях
и всичко по пътя преодолях.


След цялата болка в моите очи
сега нямам сили за тези сълзи,
за нещо, което било е преди,
но го няма вече, разбери!


Има ли смисъл аз да се мъча,
след като няма да го получа?
Няма отново устните да целуна,
няма вече с любов да отвърна.


Защото парчетата сърце събрах
и най-накрая през болка презрях,
че и без целта на живота живея
и без любовта за друго копнея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...