ЖИВА ВОДА

31 ago 2007, 11:58

Poesía

797 1 4

Искам арфа любовна да слушам...

Поглед леден да загърна с огнена страст.

В храма на нимфите няма да влизам.

Тиня прескачам... Не жадувам за власт!

Изгаряш ме с ярост на юлското слънце.

Очите ти светят - зелени мъниста, стъкла.

Във тъмното блазнят ме живи искрици.

Жадувам за стомна жетварска вода.

Изкачвам се боса по храм катедрален,

улавям магията на тази божествена власт.

Политвам, възнасям се подобно на ангел.

Увивам ръцете-лиани, целувам очите в захлас.

Подай ми ръката, не падай от моста!

Повярвай в искрата на свойта звезда!

Надеждата нежно прекършва вината,

превръща горчилката в Жива вода.

20.08.07

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vasisid (Василена Костова)

2007-09-01T10:00:56+03:00

Благодаря ви!Толкова е хубаво,че ви има.Красиво ми е сред вас...Бъдете щастливи!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-08-31T12:44:46+03:00

Много хубав стих!
Поздравявам те!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-31T12:18:54+03:00

Прекрасен стих Василена! Името ти носи Йовковата красота.Винаги те свързам с него.С обич.
Човек (Анна Станоева)

2007-08-31T12:02:37+03:00

Браво Василена,хареса ми!
И финалът е силен...,изобщо хубаво е.