ЖИВА ВОДА
Искам арфа любовна да слушам...
Поглед леден да загърна с огнена страст.
В храма на нимфите няма да влизам.
Тиня прескачам... Не жадувам за власт!
Изгаряш ме с ярост на юлското слънце.
Очите ти светят - зелени мъниста, стъкла.
Във тъмното блазнят ме живи искрици.
Жадувам за стомна жетварска вода.
Изкачвам се боса по храм катедрален,
улавям магията на тази божествена власт.
Политвам, възнасям се подобно на ангел.
Увивам ръцете-лиани, целувам очите в захлас.
Подай ми ръката, не падай от моста!
Повярвай в искрата на свойта звезда!
Надеждата нежно прекършва вината,
превръща горчилката в Жива вода.
20.08.07
© Василена Костова All rights reserved.
