Жива Вода, Българска

Poesía

431 0 0

Празници светли - тъжна душа.

Вън вали - вътре боли...

Бога ми, не знам причина!

Пъстрите цветя са свели главици...

Не чувам хубавите гласове на птици...

Някак е заглъхнало около мен...

Само фонтанът навън ромоли...

Сякаш разбира, че ме боли.

Сякаш ми шепне думи добри...

Иска, сякаш, да ме ободри!

Ех, тази наша Жива Вода!

Толкова чиста! Толкоз добра!

Толкова болки е поела и помни!

И пак е готова да ми помогне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Ние живеем на уникално място! Сякаш Бог го брани от Природни бедствия! Сполетелите ни не са от него! От нас са си! А водата помни. И доброто, и злото! Въпреки това, нашите управници продадоха къде в кеш, къде на консигнация, какво ли не от България. Държавата ни изчезва! Водата е свидетел! Тя помни! Готова е да помогне на всеки да се съвземе и да си защити своето. На мен ми помага! Винаги!

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0