Празници светли - тъжна душа.
Вън вали - вътре боли...
Бога ми, не знам причина!
Пъстрите цветя са свели главици...
Не чувам хубавите гласове на птици...
Някак е заглъхнало около мен...
Само фонтанът навън ромоли...
Сякаш разбира, че ме боли.
Сякаш ми шепне думи добри...
Иска, сякаш, да ме ободри!
Ех, тази наша Жива Вода!
Толкова чиста! Толкоз добра! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Ние живеем на уникално място! Сякаш Бог го брани от Природни бедствия! Сполетелите ни не са от него! От нас са си! А водата помни. И доброто, и злото! Въпреки това, нашите управници продадоха къде в кеш, къде на консигнация, какво ли не от България. Държавата ни изчезва! Водата е свидетел! Тя помни! Готова е да помогне на всеки да се съвземе и да си защити своето. На мен ми помага! Винаги!