Празници светли - тъжна душа.

Вън вали - вътре боли...

Бога ми, не знам причина!

Пъстрите цветя са свели главици...

Не чувам хубавите гласове на птици...

Някак е заглъхнало около мен...

Само фонтанът навън ромоли...

Сякаш разбира, че ме боли.

Сякаш ми шепне думи добри...

Иска, сякаш, да ме ободри!

Ех, тази наша Жива Вода!

Толкова чиста! Толкоз добра!

Толкова болки е поела и помни!

И пак е готова да ми помогне!