May 3, 2016, 8:56 PM

Жива Вода, Българска

  Poetry
429 0 0

Празници светли - тъжна душа.

Вън вали - вътре боли...

Бога ми, не знам причина!

Пъстрите цветя са свели главици...

Не чувам хубавите гласове на птици...

Някак е заглъхнало около мен...

Само фонтанът навън ромоли...

Сякаш разбира, че ме боли.

Сякаш ми шепне думи добри...

Иска, сякаш, да ме ободри!

Ех, тази наша Жива Вода!

Толкова чиста! Толкоз добра!

Толкова болки е поела и помни!

И пак е готова да ми помогне!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Ние живеем на уникално място! Сякаш Бог го брани от Природни бедствия! Сполетелите ни не са от него! От нас са си! А водата помни. И доброто, и злото! Въпреки това, нашите управници продадоха къде в кеш, къде на консигнация, какво ли не от България. Държавата ни изчезва! Водата е свидетел! Тя помни! Готова е да помогне на всеки да се съвземе и да си защити своето. На мен ми помага! Винаги!

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...