1 sept 2023, 8:46

Живеем в Огледален свят

Poesía » Filosófica, Civil

549 5 14

От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.

Стремеж за власт обсебва го и грее
с оковите на егото в плътта,
а подлостта сред хората живее -
Където другите, там също тя.

Да, всъщност не светът ни е виновен,
че сме такива и в нещастие се давим!
А може да е нежен, мил, любовен,
че той такъв е... какъвто го направим!

28.08.2023. - 29.08.2023.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mislitel (Георги Каменов)

Мерси, Теодора.

2023-09-03T07:35:33+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Тук мнението ми се препокрива с това на Жени. Не знам защо, но правя асоциация с "Пръстенът на Алиса", където светът приема различна форма и всичко изглежда огледално, като вход към свят от антиматерия вместо на материя. За да се запазят частиците на антиматерията е необходим дълбок вакум... може би лудостта и подлостта сред хората е този вакум и за съжаление това се превръща в явление. Да, огледален свят, в един и същи свят. Всеки преценява от коя страна на огледалото да бъде.
Не предполагах, че стих ще ме пренесе в квантовата физика...
Георги...😀

2023-09-03T07:21:54+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Златка, Лили, Жени, благодаря ви 💐

2023-09-02T06:50:06+03:00
jenyivanova (Jasmin)

Колко хубаво би било да не се налага да пишем такива стихове... Поздрави, Георги...

2023-09-02T01:40:02+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

“Да, всъщност не светът ни е виновен,
че сме такива и в нещастие се давим!
А може да е нежен, мил, любовен,
че той такъв е... какъвто го направим!”

Днес само силни и хващащи за гърлото и сърцето стихове…

2023-09-02T01:10:10+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0