1.09.2023 г., 8:46

Живеем в Огледален свят

554 5 14



От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.

Стремеж за власт обсебва го и грее
с оковите на егото в плътта,
а подлостта сред хората живее -
Където другите, там също тя.

Да, всъщност не светът ни е виновен,
че сме такива и в нещастие се давим!
А може да е нежен, мил, любовен,
че той такъв е... какъвто го направим!

28.08.2023. - 29.08.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Теодора.
  • Тук мнението ми се препокрива с това на Жени. Не знам защо, но правя асоциация с "Пръстенът на Алиса", където светът приема различна форма и всичко изглежда огледално, като вход към свят от антиматерия вместо на материя. За да се запазят частиците на антиматерията е необходим дълбок вакум... може би лудостта и подлостта сред хората е този вакум и за съжаление това се превръща в явление. Да, огледален свят, в един и същи свят. Всеки преценява от коя страна на огледалото да бъде.
    Не предполагах, че стих ще ме пренесе в квантовата физика...
    Георги...😀
  • Златка, Лили, Жени, благодаря ви 💐
  • Колко хубаво би било да не се налага да пишем такива стихове... Поздрави, Георги...
  • “Да, всъщност не светът ни е виновен,
    че сме такива и в нещастие се давим!
    А може да е нежен, мил, любовен,
    че той такъв е... какъвто го направим!”

    Днес само силни и хващащи за гърлото и сърцето стихове…

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...