1.09.2023 г., 8:46

Живеем в Огледален свят

545 5 14



От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.

Стремеж за власт обсебва го и грее
с оковите на егото в плътта,
а подлостта сред хората живее -
Където другите, там също тя.

Да, всъщност не светът ни е виновен,
че сме такива и в нещастие се давим!
А може да е нежен, мил, любовен,
че той такъв е... какъвто го направим!

28.08.2023. - 29.08.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Теодора.
  • Тук мнението ми се препокрива с това на Жени. Не знам защо, но правя асоциация с "Пръстенът на Алиса", където светът приема различна форма и всичко изглежда огледално, като вход към свят от антиматерия вместо на материя. За да се запазят частиците на антиматерията е необходим дълбок вакум... може би лудостта и подлостта сред хората е този вакум и за съжаление това се превръща в явление. Да, огледален свят, в един и същи свят. Всеки преценява от коя страна на огледалото да бъде.
    Не предполагах, че стих ще ме пренесе в квантовата физика...
    Георги...😀
  • Златка, Лили, Жени, благодаря ви 💐
  • Колко хубаво би било да не се налага да пишем такива стихове... Поздрави, Георги...
  • “Да, всъщност не светът ни е виновен,
    че сме такива и в нещастие се давим!
    А може да е нежен, мил, любовен,
    че той такъв е... какъвто го направим!”

    Днес само силни и хващащи за гърлото и сърцето стихове…

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....