Sep 1, 2023, 8:46 AM

Живеем в Огледален свят

Poetry » Philosophical, Civic

550 5 14

От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.

Стремеж за власт обсебва го и грее
с оковите на егото в плътта,
а подлостта сред хората живее -
Където другите, там също тя.

Да, всъщност не светът ни е виновен,
че сме такива и в нещастие се давим!
А може да е нежен, мил, любовен,
че той такъв е... какъвто го направим!

28.08.2023. - 29.08.2023.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mislitel (Георги Каменов)

Мерси, Теодора.

2023-09-03T07:35:33+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Тук мнението ми се препокрива с това на Жени. Не знам защо, но правя асоциация с "Пръстенът на Алиса", където светът приема различна форма и всичко изглежда огледално, като вход към свят от антиматерия вместо на материя. За да се запазят частиците на антиматерията е необходим дълбок вакум... може би лудостта и подлостта сред хората е този вакум и за съжаление това се превръща в явление. Да, огледален свят, в един и същи свят. Всеки преценява от коя страна на огледалото да бъде.
Не предполагах, че стих ще ме пренесе в квантовата физика...
Георги...😀

2023-09-03T07:21:54+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Златка, Лили, Жени, благодаря ви 💐

2023-09-02T06:50:06+03:00
jenyivanova (Jasmin)

Колко хубаво би било да не се налага да пишем такива стихове... Поздрави, Георги...

2023-09-02T01:40:02+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

“Да, всъщност не светът ни е виновен,
че сме такива и в нещастие се давим!
А може да е нежен, мил, любовен,
че той такъв е... какъвто го направим!”

Днес само силни и хващащи за гърлото и сърцето стихове…

2023-09-02T01:10:10+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0