19 jun 2020, 0:37

Живият мъртвец

701 1 2
По мост осеан със лампите на обичта си краче И прескача сенки-стъпва там където светло е. Този аз, голия, който нивга ще заплаче! И гордости съблякох, И трезва умисъл одавна все. “И помниш ли?” в такт по мостта казвам си. “Помниш ли колко красиво бе?” “Помниш ли?” пак повтарям си- Да си птицата съзрима в лазурното небе. А тук слънцето отново ще залезе в лъчист последен златен лъч! И там утре ярък сноп пак ще влезе- Лице ще се изцапа от сълзите дъжд.. И някъде накрая всички лампи ще изгаснат от злоба и във мъст. Телата ще изгарят в сексуални крампи. Ще угасне в яд, но мълчаливо тази плът! От Жестокостта кръвта ще кипне- уиски огъня гаси! И някъде накрая , от упование, в очите сняг ще завали!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. Н. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Копирах го от бележките, беше си в ред.. Не знам защо излезе така. Може би защото съм от телефон. Иначе благодаря!
  • Споделяй, щом ти се пише. И ние за това сме тука. Добре дошъл!

    Само вкарай малко в ред стихото, иначе е силно и имаш оригинални определения! Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....