Artyom_aleksi (С. Н.)
1 1
19 jun 2020, 0:37

Живият мъртвец 

  Poesía » De amor
510 1 2
По мост осеан със лампите на обичта си краче И прескача сенки-стъпва там където светло е. Този аз, голия, който нивга ще заплаче! И гордости съблякох, И трезва умисъл одавна все. “И помниш ли?” в такт по мостта казвам си. “Помниш ли колко красиво бе?” “Помниш ли?” пак повтарям си- Да си птицата съзрима в лазурното небе. А тук слънцето отново ще залезе в лъчист последен златен лъч! И там утре ярък сноп пак ще влезе- Лице ще се изцапа от сълзите дъжд.. И някъде накрая всички лампи ще изгаснат от злоба и във мъст. Телата ще изгарят в сексуални крампи. Ще угасне в яд, но мълчаливо тази плът! От Жестокостта кръвта ще кипне- уиски огъня гаси! И някъде накрая , от упование, в очите сняг ще завали!

© С. Н. Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Копирах го от бележките, беше си в ред.. Не знам защо излезе така. Може би защото съм от телефон. Иначе благодаря!
  • Споделяй, щом ти се пише. И ние за това сме тука. Добре дошъл!

    Само вкарай малко в ред стихото, иначе е силно и имаш оригинални определения! Поздравления!
Propuestas
: ??:??