Живият мъртвец
По мост осеан със лампите на обичта си краче
И прескача сенки-стъпва там където светло е.
Този аз, голия, който нивга ще заплаче!
И гордости съблякох,
И трезва умисъл одавна все.
“И помниш ли?” в такт по мостта казвам си.
“Помниш ли колко красиво бе?”
“Помниш ли?” пак повтарям си-
Да си птицата съзрима в лазурното небе.
А тук слънцето отново ще залезе в лъчист последен златен лъч!
И там утре ярък сноп пак ще влезе-
Лице ще се изцапа от сълзите дъжд..
И някъде накрая всички лампи ще изгаснат от злоба и във мъст.
Телата ще изгарят в сексуални крампи.
Ще угасне в яд, но мълчаливо тази плът!
От Жестокостта кръвта ще кипне-
уиски огъня гаси!
И някъде накрая , от упование,
в очите сняг ще завали!
© С. Н. All rights reserved.
