17 nov 2014, 18:09

Живо...

  Poesía » Otra
774 0 4

 Давай, животе,

напомпай ми гумите!

Kато напролет -

да завият в мен бурите.

Да откъсна звезда,

да не съм като другите,

да спечеля жена 

и тръпките, лудите.

Чакай, животе

аз ще те хвана!

Ще видиш как те живея,

само да стана!

Ще те влача по урвите,

ще напишем романа,

онзи за победите

и любовта до тавана.

Ще пия от теб,

като последен пияница.

Няма да имам

ни мяра, ни граница.

Истории мръсни ще пишем -

куп нови страници.

Със тебе ще вдигам

победни наздравици.

Ставам, негоднико,

идвам за тебе,

бутилката пълна е!

Все още имаме време...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камен Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...