21 ene 2012, 5:02

Живот

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Най-силният  намери я, превзе я.

При досега изригнаха вулкани.

Прегърна силно и чрез нея

затвори всички стари рани.

 

Във цяло на едно прекрасно Ние

те двамата се сляха  без условия...

И дълго от целувките си пиеха

 безчасови, безплътни, без подобия.

 

Растеше  всяка тяхна клетка,

положена в матрицата  спирална.

И всеки следващ ден без сметка

 работеше... Да стане огледална.

.....

 

Под чуждите лъчи на  възхищение

дошлото време за Начало

погали съвършеното творение.

 И име на дете му  дало...

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесва ми мелодичноста на стиховете ти

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....