Най-силният намери я, превзе я.
При досега изригнаха вулкани.
Прегърна силно и чрез нея
затвори всички стари рани.
Във цяло на едно прекрасно Ние
те двамата се сляха без условия...
И дълго от целувките си пиеха
безчасови, безплътни, без подобия.
Растеше всяка тяхна клетка,
положена в матрицата спирална.
И всеки следващ ден без сметка
работеше... Да стане огледална.
.....
Под чуждите лъчи на възхищение
дошлото време за Начало
погали съвършеното творение.
И име на дете му дало...
© Ниела Вон Всички права запазени