21.01.2012 г., 5:02 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
636 0 1

Най-силният  намери я, превзе я.

При досега изригнаха вулкани.

Прегърна силно и чрез нея

затвори всички стари рани.

 

Във цяло на едно прекрасно Ние

те двамата се сляха  без условия...

И дълго от целувките си пиеха

 безчасови, безплътни, без подобия.

 

Растеше  всяка тяхна клетка,

положена в матрицата  спирална.

И всеки следващ ден без сметка

 работеше... Да стане огледална.

.....

 

Под чуждите лъчи на  възхищение

дошлото време за Начало

погали съвършеното творение.

 И име на дете му  дало...

 


© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесва ми мелодичноста на стиховете ти
Предложения
: ??:??