23 abr 2005, 14:38

Живот

  Poesía
890 0 1

         Препускаме бясно. Задъхани. Често злобни.

         Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...

         Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.

         Забравяме красотата дори на зимата бяла...

         Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж.

         Губим себе си. Човечност. Гордост и чест.

         Очите алчно са вперени във финансовия фиш...

         Не достига добротата. Не правим красивия жест.

         Въпроси много. Различни. Тежки и трудни...

         Светогледи с нюанси. Неизброими. Необхватни на брой.

         Истината някъде бяга. Не държим сетивата си будни...

         Вулкани от злъч и омраза не дават секунда покой...

         Спри! Почакай! Не бързай! Карай полека.

         Виж доброто до теб. Познай и открий красотата!

         Дай зърно нежност на приятеля до теб. На човека.

         Гледай с възторжени очи птиците красиви в небесата.

         Залез и изгрев. Омайна песен на птица. Дърво във цвят...

         Търси прекрасното около теб. Лети. Прави добро. Мечтай.

         Усмихни се. Замисли се. Бъди сърдечен. Душевно по-богат.

         Преходни сме. Кратки. Тленни. Няма да живеем без край...

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • същото мнение като за другото

    дано повече хора да успеят да се докоснат до доброто,което е
    необходимо днес повече от всякога

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...