23 abr 2005, 14:38

Живот

  Poesía
888 0 1

         Препускаме бясно. Задъхани. Често злобни.

         Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...

         Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.

         Забравяме красотата дори на зимата бяла...

         Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж.

         Губим себе си. Човечност. Гордост и чест.

         Очите алчно са вперени във финансовия фиш...

         Не достига добротата. Не правим красивия жест.

         Въпроси много. Различни. Тежки и трудни...

         Светогледи с нюанси. Неизброими. Необхватни на брой.

         Истината някъде бяга. Не държим сетивата си будни...

         Вулкани от злъч и омраза не дават секунда покой...

         Спри! Почакай! Не бързай! Карай полека.

         Виж доброто до теб. Познай и открий красотата!

         Дай зърно нежност на приятеля до теб. На човека.

         Гледай с възторжени очи птиците красиви в небесата.

         Залез и изгрев. Омайна песен на птица. Дърво във цвят...

         Търси прекрасното около теб. Лети. Прави добро. Мечтай.

         Усмихни се. Замисли се. Бъди сърдечен. Душевно по-богат.

         Преходни сме. Кратки. Тленни. Няма да живеем без край...

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • същото мнение като за другото

    дано повече хора да успеят да се докоснат до доброто,което е
    необходимо днес повече от всякога

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...