23.04.2005 г., 14:38

Живот

882 0 1

         Препускаме бясно. Задъхани. Често злобни.

         Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...

         Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.

         Забравяме красотата дори на зимата бяла...

         Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж.

         Губим себе си. Човечност. Гордост и чест.

         Очите алчно са вперени във финансовия фиш...

         Не достига добротата. Не правим красивия жест.

         Въпроси много. Различни. Тежки и трудни...

         Светогледи с нюанси. Неизброими. Необхватни на брой.

         Истината някъде бяга. Не държим сетивата си будни...

         Вулкани от злъч и омраза не дават секунда покой...

         Спри! Почакай! Не бързай! Карай полека.

         Виж доброто до теб. Познай и открий красотата!

         Дай зърно нежност на приятеля до теб. На човека.

         Гледай с възторжени очи птиците красиви в небесата.

         Залез и изгрев. Омайна песен на птица. Дърво във цвят...

         Търси прекрасното около теб. Лети. Прави добро. Мечтай.

         Усмихни се. Замисли се. Бъди сърдечен. Душевно по-богат.

         Преходни сме. Кратки. Тленни. Няма да живеем без край...

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • същото мнение като за другото

    дано повече хора да успеят да се докоснат до доброто,което е
    необходимо днес повече от всякога

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...