Apr 23, 2005, 2:38 PM

Живот

  Poetry
883 0 1

         Препускаме бясно. Задъхани. Често злобни.

         Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...

         Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.

         Забравяме красотата дори на зимата бяла...

         Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж.

         Губим себе си. Човечност. Гордост и чест.

         Очите алчно са вперени във финансовия фиш...

         Не достига добротата. Не правим красивия жест.

         Въпроси много. Различни. Тежки и трудни...

         Светогледи с нюанси. Неизброими. Необхватни на брой.

         Истината някъде бяга. Не държим сетивата си будни...

         Вулкани от злъч и омраза не дават секунда покой...

         Спри! Почакай! Не бързай! Карай полека.

         Виж доброто до теб. Познай и открий красотата!

         Дай зърно нежност на приятеля до теб. На човека.

         Гледай с възторжени очи птиците красиви в небесата.

         Залез и изгрев. Омайна песен на птица. Дърво във цвят...

         Търси прекрасното около теб. Лети. Прави добро. Мечтай.

         Усмихни се. Замисли се. Бъди сърдечен. Душевно по-богат.

         Преходни сме. Кратки. Тленни. Няма да живеем без край...

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • същото мнение като за другото

    дано повече хора да успеят да се докоснат до доброто,което е
    необходимо днес повече от всякога

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...