14 sept 2008, 8:56

Живот

  Poesía
620 0 2

 

Живот

 

В моята любов е твойта скрита,

твоята, Живот, опияняваща и шумна...

Понякога сама, свободна скитам

и виждам - можела да бъде тъмна.

Толкова разкош и изкушения предлагаш,

и също толкоз скръб и тишина,

за миг прекрасни обещания ни даваш,

и в миг превръщаш ги във пепел и тъма.

Отваряш ни незнайни, чудни порти,

за да затвориш неусетно други...

Едно тесте си с черни карти,

често незаслужено от него губим.

Къде започва твоето начало?!

Знаем. Знаем твоя край, Живот!

Безсилни сме пред теб, едно остава само -

да търсим твойта огнена любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...