14 sept 2008, 8:56

Живот

  Poesía
621 0 2

 

Живот

 

В моята любов е твойта скрита,

твоята, Живот, опияняваща и шумна...

Понякога сама, свободна скитам

и виждам - можела да бъде тъмна.

Толкова разкош и изкушения предлагаш,

и също толкоз скръб и тишина,

за миг прекрасни обещания ни даваш,

и в миг превръщаш ги във пепел и тъма.

Отваряш ни незнайни, чудни порти,

за да затвориш неусетно други...

Едно тесте си с черни карти,

често незаслужено от него губим.

Къде започва твоето начало?!

Знаем. Знаем твоя край, Живот!

Безсилни сме пред теб, едно остава само -

да търсим твойта огнена любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...