Sep 14, 2008, 8:56 AM

Живот

  Poetry
617 0 2

 

Живот

 

В моята любов е твойта скрита,

твоята, Живот, опияняваща и шумна...

Понякога сама, свободна скитам

и виждам - можела да бъде тъмна.

Толкова разкош и изкушения предлагаш,

и също толкоз скръб и тишина,

за миг прекрасни обещания ни даваш,

и в миг превръщаш ги във пепел и тъма.

Отваряш ни незнайни, чудни порти,

за да затвориш неусетно други...

Едно тесте си с черни карти,

често незаслужено от него губим.

Къде започва твоето начало?!

Знаем. Знаем твоя край, Живот!

Безсилни сме пред теб, едно остава само -

да търсим твойта огнена любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...