14.09.2008 г., 8:56

Живот

618 0 2

 

Живот

 

В моята любов е твойта скрита,

твоята, Живот, опияняваща и шумна...

Понякога сама, свободна скитам

и виждам - можела да бъде тъмна.

Толкова разкош и изкушения предлагаш,

и също толкоз скръб и тишина,

за миг прекрасни обещания ни даваш,

и в миг превръщаш ги във пепел и тъма.

Отваряш ни незнайни, чудни порти,

за да затвориш неусетно други...

Едно тесте си с черни карти,

често незаслужено от него губим.

Къде започва твоето начало?!

Знаем. Знаем твоя край, Живот!

Безсилни сме пред теб, едно остава само -

да търсим твойта огнена любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...