16 sept 2008, 7:30

Живот 

  Poesía
524 0 3

Вървим из мрака,

водени

от своите фалшиви сетива.

Боготворим ги

и вярваме им.

Те са нашето желание,

мечта...

 

Танцуваме по сцената,

но щом се озовем

сред кръг от светлина -

замираме,

стоим там слепи

и треперим

в страх пред

неизвестността.

 

Съзнанието е всесилно -

ражда светлина,

но също мрак.

Измамни мисли,

лустро, бляскави фасади...

но зад тях се крие

болка,

стремеж да не мислим

и да знаем,

страх...

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??