Вървим из мрака,
водени
от своите фалшиви сетива.
Боготворим ги
и вярваме им.
Те са нашето желание,
мечта...
Танцуваме по сцената,
но щом се озовем
сред кръг от светлина -
замираме,
стоим там слепи
и треперим
в страх пред
неизвестността.
Съзнанието е всесилно -
ражда светлина,
но също мрак.
Измамни мисли,
лустро, бляскави фасади...
но зад тях се крие
болка,
стремеж да не мислим
и да знаем,
страх...
© Иван Проданов All rights reserved.