2 dic 2008, 13:36

Живот 

  Poesía » Otra
804 0 9
За времето, което ни облича
все по-износени костюми.
За някой, който много e обичал
и ненавижда всички думи.

За думите, които все не стигат,
за да разкажем колко ни боли.
За болката, с която звездно мигат
на космоса милиардите очи.

За смърт, която нежно ни съблича
последните закърпени костюми.
За някой, полудял от необичане,
но вече влюбен само в думите.

За думите, след всичко оцелели,
пристигнали от другосветско скитане,
за да ни кажат, че на нова сцена
ни чакат извънземни зрители.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??