2 дек. 2008 г., 13:36

Живот

1K 0 9
За времето, което ни облича
все по-износени костюми.
За някой, който много e обичал
и ненавижда всички думи.

За думите, които все не стигат,
за да разкажем колко ни боли.
За болката, с която звездно мигат
на космоса милиардите очи.

За смърт, която нежно ни съблича
последните закърпени костюми.
За някой, полудял от необичане,
но вече влюбен само в думите.

За думите, след всичко оцелели,
пристигнали от другосветско скитане,
за да ни кажат, че на нова сцена
ни чакат извънземни зрители.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Радоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...