2 дек. 2008 г., 13:36

Живот 

  Поэзия » Другая
805 0 9
За времето, което ни облича
все по-износени костюми.
За някой, който много e обичал
и ненавижда всички думи.

За думите, които все не стигат,
за да разкажем колко ни боли.
За болката, с която звездно мигат
на космоса милиардите очи.

За смърт, която нежно ни съблича
последните закърпени костюми.
За някой, полудял от необичане,
но вече влюбен само в думите.

За думите, след всичко оцелели,
пристигнали от другосветско скитане,
за да ни кажат, че на нова сцена
ни чакат извънземни зрители.

© Лили Радоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??